08.01. И те чаках…

Колко ли бяха?

И ги съсипвах,

без да мигна.

Без срам

и вина,

после още си сипвах

и те чаках.

Като куче,

пред прага

на мъртви стопани…

В лешояд се превърнах,

с мърша се хранех,

огризки от щастие.

То зими ли бяха,

колко смях си спестих.

За тези очи

във кафяво,

мое дъждовно небе,

колко слънце отпратих,

задето ти не дойде…

ДимитроV