09.01. И винено е времето – танинесто; червеноухае на опушен кестен; с цвят потънал във бордо. Сомилиерско ми е; дегустирам всеки ден по чаша вино; а чашата се дави и изпразва до дъно. И се върти във мен и остър тирбушон пробива; в миг тапата от корк на моя зрял живот. А после някой вдига чаша и отпива; един ме пие за добро; а друг за зло. Вкусът се губи във количеството; тази вечер ще си легна с книга; а тирбушонът там стои до празното стъкло; настъпи хлад. Сега от тъмната; потайна; новолунна нощ отпивам; рукналото в мене вино; превърна се в приспивен листопад.

Gen Todd