24.01. Изстивам на празен момент,

в който стаи изваян пясък преследвам,

очите съхнат от вятър,

прозорците свирят шедьовъра свой,

а устата впита във пода,

търси разбрана тревога,

часовник ми рови безмилостно гроба,

там се чуди Аза – кой от нас да умре

и кой ще ни погребе.

Атанас Филипов