23.02.

Всъщност, само това си ти сега – бледа алюзия за светлина сред бедно орнаментираната ми способност да разчитам знаците на отминалото. Едно обърнато завинаги надолу сърце ми остана и безбрежен човешки мрак, едва-едва запълнен с пресипнали стъпки. Чужди, безлики, заплашителни…


Заключвам вратата си с треперещия последен ключ и се свивам ничком. Долу, между труповете на всички непотърсени спомени…

Elling