19.03. СЪН

Безлунна нощ, безлунен сън…

кентаври, плачещи във мрака,

в часовника стрелките тракат

сред хора на камбанен звън.

Към родния далечен бряг

ме носи корабът в мъглата

и скърца пясък по веслата,

и по разкъсания флаг.

Към някакъв далечен фар

лети гласът на свободата,

а тук – под знака на съдбата

искри сърцето ми в пожар.

Поетите на всеки век

лежат в подмолите на Сена

със недописана поема

в ръката, вместо с бучка лед.

Развели с вятъра коси

те – прокълнати и в небето,

бунтовни и в небитието

летят със Байрон и Шели.

Безлунна нощ, безлунен сън…

кентаври, плачещи във мрака,

в часовника стрелките тракат

сред хора на камбанен звън.

Лети, мой дух, лети напред,

лети над морските сирени,

над сънища с омайни трели –

аз вярвам в твоите криле!

Но кой ли ще те призове,

ако гласът ми в тишината

за миг се слее със тълпата

над родните ми брегове…

Иван Бобев