03.05.

Падаш си по просторите с тяхното двусмислие. Просторите с изпраното бельо те завличат в мътни помисли. Когато погледът ти се залепи за простора на съседка, нанизала прозирното си бельо като гердан от ширпотреба… И го полюшва сладострастен вятър. Така те грабват просторите към планините с надиплените поли, с падините, пълни с ясна простота и върховете, окичени с отразен блясък. Гледаш простора с дрехите и искаш като цирков акробат да го яхнеш. И по клатещото се въже да провървиш безкрайната му неустановеност до билото. Където  ще нагазиш в недостигнатите си фантазии. Ще надзърнеш и отвъд тях. И там в безредни посоки се веят като криле на похотливи дяволи и свенливи ангели черно-белите ни одежди. Просторите – с единосъщната им двусмисленост…

Владимир Каперски