Теодор Михайлов

29.02. В бездънна лунна нощ пред теб изправих се. Ти беше коленичила. Очите ти ме гледаха. Устата ти жадуваше. Ръцете ти обгръщаха. Там някъде в дълбокото потъвахме. И после тръгвахме. За да се върнем в…

Виктор Иванов

28.02. БЕЛАРУС едно момиче мечтае да обиколи света после да се самоубие оказа се че се познаваме – а никога не съм я виждал Виктор Иванов

Георги Папакочев

27.02. Пред огледалото фотографът вижда не само себе си, но и огледалото вижда безпощадно точно фотографа.  А иначе, фетишизмът се корени в някакво поведенческо запечатване в ранно детство. Учените могат да демонстрират това експериментално и…

Радослав Гизгинджиев

26.02. Отвъд Разпиляхме се от времето и хората. Протегнали ръце към нищото, оставило единствено следа във нас. Притаили дъх от минали животи. Не дишаме. Прехапали сме устните. Забравили кои сме. Опиянени от страстта на нашите…

Васил Прасков

25.02. не съм се будил сънувам те нощта пада като сняг в чашата ми водата е студена и мъртва Васил Прасков

Антон Терзиев

24.02. Промоция Душата ми – отчаяна промоция. Очукана, все още е в движение. Понякога се скапва от емоции, но тях ги давам с намаление. * Черната боя почти беше скрила белезите на захабената табела. Надписът…

Elling

23.02. Всъщност, само това си ти сега – бледа алюзия за светлина сред бедно орнаментираната ми способност да разчитам знаците на отминалото. Едно обърнато завинаги надолу сърце ми остана и безбрежен човешки мрак, едва-едва запълнен…

Георги Гавраилов

22.02. убруси по линолеума, стените и тавана – докоснал е всичко и гледката и гледащия лицата ни са отпечатъци и дланите, в които ги крием също Георги Гавраилов

Александър Христов

21.02. Кое почиташ: статуята или светлината, която я преобразява, която въздига камъка – там лежи първият отговор: там, в потрепването на застиналите очи, там, в промяната, която пита какво виждаш, какво изричаш. Колкото монументи, толкова…

Красимир Вардиев

20.02. Лекота Ежегодното чувство за лекота Когато прибереш дървата Непознато за градските хора Както когато си вземеш Финалния изпит от сесия Както когато дадеш последната Измъчена вноска за стара мечта Както когато приключиш Проточила се…

Кръстьо Раленков

19.02. ПРЕДЗНАНИЕ Събличаш се… Гърдите ти просветват. Зърната им са остри и настръхнали. Зърната им са розови Америки, а погледът ми е Колумб, откриваш ги. И  после, изумен, разбирам, че устните ми винаги са знаели…

Аъуан Сабали

18.02. И смъртта на плътта не е нещо тежко. Нищо, че сърцето от мъка е жежко… Към първичният мрак ти се обърна. След време и аз, заедно с теб Към началния край  ще се върна……

Явор Перфанов

17.02. Очите на очакването Очите, на очакване, с надежда, че някой си мисли за теб. Закачени по стените, минувачи ги поглеждат, дали имат писма, оказва се – не. А писмото в кутията, запечатано с целувка.…

Васил Димитров

16.02. Душевният полет започна преди да заровите тленното. Споменът, плач мимолетен, а полета, винаги вечен… Васил Димитров

Петър Чухов

14.02. внезапен студ – сянка от крило на паднал ангел Петър Чухов

Ерсин Мустафов

13.02. Следи. Следи оставяме ако не сме в клетка. Студени, топли, все следи. А птиците оставят ли следи, дори да не са в клетка?! Ерсин Мустафов

Борис Зл. Павлов

12.02. Стара риба със изцъклени очи оплела се е в мрежа от лъжи. Е, не! Мерси! И фалоса ми, моля, не търси! Борис Зл. Павлов

Пламен Христов

11.02. гладко… усти в ажур захлас безкрайни в бал увити във безглас сивата минута скрива разстила мъртво живото убива… ©Пламен Христов

Явор Цанев

10.02. Дъждът размърдва океана, разпенва го и подсладява, но някъде във дълбините той мрачен и солен остава. Явор Цанев

Слави Томов

09.02. Μελαγχολία Дали онези августовски богове, към които се обръщахме с галени имена ще ни простят самозабравата в онова солено shrine?; или ще се отвърнат от нас недоволни защото бяхме онтологични удавници задъхани от любовни…

Иван Петрински

08.02. Обичаме да си играем с думите, А думите после отиват и при другите и те също искат да си играят, но не им се получава и започват да се сърдят, все едно ние сме…

Кристофър Чуклев

07.02. Самотният Артист – Кой съм аз…? Актьор ли съм? Музикант? Художник? Философ? Поет? Аз съм всичко това и нищо. Аз съм такъв какъвто съм! Но какво е един артист без аудитория? Какво е щастие…

Александър Йосифов

06.02. Пред бурята Пропукана земя под нозете ни боси играе. И със дъх на роса пак денят ли ни буря вещае? Непозната земя е животът ни труден и кратък. И не знаем покой, даже нямаме…

Валентин Попов

05.02. Капчиците вода по кожата ти са всички многоточия, които съм искал да ти кажа. Позволи ми да ги преглътна и изтрия, за да си, за да сме. Валентин Попов

Петър Канев

04.02. Черна калинка влезе през прозореца. Хоризонтът приближава – тъмен. Трака. Пръска – кръв мастило в облака. Атланти се давят под Перловска. В струите танцуват уейв  призраци. В капка дъжд чувам смеха ти. Сълзят ангели.…

Павел Веселинов

03.02. Заслепени от светлините, не можем да видим, дали градът не е оазис или пък илюзия. Павел Веселинов

Димитър Павлинов

02.02. Набирам 1989-та, 15-ти януари. Влизам в родилното отделение и мушкам един пакет с трева в пелените на най-кресливото дете. Димитър Павлинов

Мурат Арман

01.02. сгради високи с върхове заснежени надолу е пропаст следобеден чай бучките лед по бедрата се стичат лавини са чаршафите с десени в черно Мурат Арман

Данаил Антонов

31.03. Капките биха напомнили роса ако този лист е утринно намерен. Дъжда би бил изпотената ти кожа, чиито лунички е накапал, като сякаш поръсено с канела, капучино което не пихме заедно и всъщност ми се…

Николай Бойков

30.03. Поради Тцян Юто -препис*- ако има живот преди смъртта искам да бъда слънчеви лъчи промушващи се през пролниците в короните на орех пред стая на партер в панелка в люлин ако има живот преди…

Контадин Кременски

29.03. Първата! За незапознатите с “презряния” вече руски език, вероятно ще бъде странно, че Вася може да бъде момиче Василена. А Женя може да бъде момче Евгени! Контадин Кременски

Deepdark

28.03. ПАШКУЛ семето на раздора е посяно в пашкула сърцевина от начертани съдби покълнали животи изгубени ябълкови утопии Deepdark

Бойко Цветков

27.03. Изгрев Мрачните тонове на нощното спокойствие – ненаситно заели част от живота ни… Там някъде, зад сивата скука, ще проблесне първият утринен лъч и ще събуди нови горски цветове. Бойко Цветков

Димитър Гачев

26.03. онази шупла на зъба съм ти която се открива при усмивка която драска не до кръв и се усеща при дълбоките прониквания от мен не се умира но влошавам дъха ти на изискани вечери…

Венцислав Арнаудов

25.03.once sale is over and the bodies of days and nights and dawns are gone with palms burnt by words and whispers will give you the dust of dusk Венцислав Арнаудов

Мартин Зангуров

24.03. Тя е най-нежното и примамливо създание, защото е красива! Притежава нежно тяло, гореща душа и безскрупулна хитрост, благодарение на което привлича всички мъже. Тя е и ненаситна страст, и силна отрова. Има и светли,…

Pierre

23.03. * Тръгнах към теб… отсече подадената ръка. Вкамених се… дали съм ангел? Ослепях от яркостта ти. Само устните ми още са живи и няма да отлетя преди да ме целунеш… Pierre

Арну Алба

22.03. студено ухае мъртвороденото на зимата горчиви водите му Арну Алба

Ангел Влахов

21.03. Тунел към друго измерение на времето в което всички се втечняваме и свършва идеята, че някога били сме болезнено изгубени в илюзия за плътност. Същестуване. Без смисъл. Ангел Влахов

Радослав Парушев

20.03. В първите няколко години, след като осъзнах, че имам foot fetish, имаше моменти, в които се чувствах гузен. Като някой гузен перверзник. Значително ми олекна, когато научих, че преди мен Достоевски също е имал…

Иван Бобев

19.03. СЪН Безлунна нощ, безлунен сън… кентаври, плачещи във мрака, в часовника стрелките тракат сред хора на камбанен звън. Към родния далечен бряг ме носи корабът в мъглата и скърца пясък по веслата, и по…

Георги “Асе” Раев

18.03. Спомен. Потна роза, северен бриз, сумрачна душа, изгубен мой низ, няколко дни веч не броя, чудя се явно защо ли воя. Плъзгаща роса, рони пък сега, сякаш не друг, а сам съм врага, затворил…

Валентин Петров

17.03. САМОТА Мечтаех да остана сам със себе си, под сянката на изминаващите дни. Надсмивах се и все пак мислих си, че весело ще бъде през годините когато съм на сянка аз през бурите. Продадох…

Георги Костадинов

16.03. За устните ти всяка нощ копнея и търся в мрака твойта топлина. Да любя друга просто не умея! Без тебе тъй студена е нощта! За твоите ръце мечтая нощем тъй нежни като цвят новороден!…

Борислав Игнатов

15.03. НИШКИ Бавно, непреднамерено губя нишките към теб. Като паяк отшелник загубил сърцето си в лъжичка пясък се лутам между съзвездията и чакам отнякъде да чуя гласа ти Тънките жички (на моите нерви) които ме…

Христо Николов

14.03. Под открито небе  и не под мост над река Сена.  Но птиците не са животинските клошари, те са свободни да отидат там, където искат – без граници, без бариери. Христо Николов

М. М.

13.03. Шло время и расстояния разлука Скучать – это ОЧЕНЬ сложная штука. Но мы не сдавались, мы стали сильнее Держали связь расстояние долея… М. М.

Воден Чаиров

12.03. Бог беше доволен… Бе сътворил съвършената графика… Плавната триизмерна крива на изкушението… с която постави на чудовищно изпитание мъжката половина от човечеството… А след хиляди години еволюция… от Адам през милионите му наследници, никой…

Александър Цанков

11.03. Кратери оставят зад стъпките ти, докато вятърът разпилява жаравата и ехидно шепне “ще предам на оцелелите?” Кладенци, за скитащите, спуснали се по течението на свличащите се пясъци, саркофази за наивници. Александър Цанков

Иво Балев

10.03. **1** Събуждам се, мустаците ми лепнат от кръв и костен мозък на мъже; облизвам делово и достолепно останките на мойте врагове. Един подлец опита да състави за теб компрометиращ материал; нахраних го с коленните…

Владимир Сабоурин

09.03. Червеният тътен на града се отдалечава Скърцането на трамвай на пътния възел влизащ в завоя Снишаването на захождащи за кацане самолети в коридора Паметника левски ботевградско шосе изсвирването На влак прекосяващ предутринната дрезгавина на…

Марин Бодаков

08.03. …Човек мие друг човек: онези места, които човекът не достига от себе си, вече не ги достига или никога не ги е виждал, човек търка съсредоточено, нежно и методично, като за първи път, и…

Илия Вълков

07.03. От изток тиха светлина огрява. На запад – залез младостта опява. От север топъл стон в ухото шепне: прости за вчера! Наслада като в огън трепне – да изгорим под хълма на Венера. Илия…

Николай Стайков

06.03. Чакат ме да умра. Никога не съм харесвал тези звънци. Пощальонът пуска писмата под вратата. От двадесет години. Този пластмасов звънец ще се разгражда четиристотин години. И пощальонът не харесвам. Кабелите ще се разграждат…

Мирослав Христов Бърдаров

05.03. Всичките ни крушки автомобилни, стайни, улични отиват  в нощта. Няма ги по дърветата. Мирослав Христов Бърдаров

Николай Милчев

04.03. САНТИМЕТЪР И ПОЛОВИНА Сантиметър и половина – толкова е дълга думата любов. А е голяма колкото лято и зима, колкото пролет и есен, и живот. Измерете я, ако сте влюбени, и ще видите, че…

Виктор Иванов

03.03. На кръстопътя се кръстосват пътища. И винаги избираш грешната посока. Важното е да не те е срам после. Виктор Иванов

Янчо Чолаков

02.03. УГОЩЕНИЕ Взех тестето и раздадох. Вън мраз бе сковал бетонната пустиня на седми микрорайон. Тъкмо бях сложил тавата във фурната да се пече бааавно. Преди това казах на Филип Кенред: -Изненада! Взел съм глава…

Николай Владимиров

01.03. Ако обърнеш гръб на тъмнината която трудно ти изневерява ще мога ли да бъда този който изписва бъдеще върху гръбнака на вече неслучайната ти мисъл съблякъл сутиена на раздялата? Николай Владимиров

Весел Луноход Кирилов

30.04. ПОЛЕТ Рее се Пепел От писмо Изгорено Ненаписано Последен полет В небето куршумено Весел Луноход Кирилов

Стойчо Й. Божилов

29.04. Изронена след дъжд стрелка, отсреща – лява, отсам е дясна, – пейзаж унил, безинтересен… Но пуст е чистия асфалт. Животът, хората, къде са?! Дъждът прокуди ли ги, е неясно, в извън сценична, нефотогенична, и…

Герасим К. Балабанов

28.04. И пак сме наредени като крушки, във бездната на нашите съдби. Кажи, вечеря ли със чушки, преди да го признаеш, дъх се поеми. Не чакай нищо на готово. Смъртта продупчила е новия билет. И…

Георги Славов

27.04. поставени сме тук като стръкове трева които трябва да се обичат без да се нарязват  и строят се мостове през атомите, за да се привържат двата бряга – този и онзи, тази и онази…

Господин Никой

26.04. Простряно е до другите моето име! Закачено за презиме и фамилия за да ме разпознават. А всъщност какво съм? Поредният слип прострян до всички останали! Господин Никой

Момчил Николов

25.04. Това беше просто игра, така че спокойно, не ти се сърдя, няма да тръгна да ти отмъщавам, да си го връщам или нещо подобно. Момчил Николов

Красимир Симеонов

24.04. РАЗГОВОР ПО ТЕЛЕФОНА – А мама как е? – В леля ти е… Плаче, знаеш. – Кажи й пак, че я обичам… Парите, дето ви изпращам, стигат ли? – Дадохме ги на директорката всичките.…

Максим Велков

23.04. СЕНКИ, ПОЛУСЕНКИ В полумрака нещо още шава, може даже да е любовта, а утрата все така, студени си остават, как мечтая да те доближа! Да вървим заедно нататък, към изгряваща в душите ни зора…

Владислав Атанасов

22.04. Той беше Йорик. Винаги е бил и никога не стана „е”. Роди се в съвършено време – „беше бил”. Череп в монолог на датски принц съчинен от майстор на сонет и драма. Също като…

Момчил Георгиев

21.04. … Затворих входната врата и въздъхнах Тежко! Изкачвайки се по стълбището, гледам Красотата на паравана!.. Усещам някакси, че някой е спрял Светлината,… Още повече пъти слязох и се изкачвах… Момчил Георгиев

Angel

20.04. СПОМЕН Поредната нощ и отново непознат мъж с различна история. Петък е, около полунощ. Ето го, единственият който не говореше. Всички го мислеха за странен, защото се взираше с часове в розите и дори…

Веселин Карастойчев

19.04. ДЕСАНТЪТ изработих своя парашут съгласно всички разписания в учебника по падане (коприна: от свилени буби които е попарил писъкът на първия трамвай; въжета: от платноходка, танцувала върху любовната песен на син кит) с колегите…

Валентин Желязков

18.04. И… Хрип в гърдите… Дъх!… Болезнен!… И писък, който замълча!… Умря във ужас… безполезен, мъката… в душата на плачА… И мрак потече… като слуз, в кора на борова смола, в солен и сив… до…

Борис Роканов

17.04. Човка и очи и перушина – това е лястовицата, която пролетта ми носи. Далечна – пада като дъжд, докато достигне раменете – тя е пара. Далечна – мухите я прескачат, щом погледа й само…

Петър Пейчев

16.04. Дъждът почуква по прозореца, пълната чаша люлее металната повърхност, а две тесни длани със леко скърцане, трият стъклото отвън. Поставяш дланите си срещу тях. Там има само мрак, редките светлини на автострадата и свистенето…

Димитър Митов

15.04. Привидна само свобода Влече ни към безкрая На нашата самота А там е истината Загнездила се в нашите сърца Истината за най-скъпото За обичта към нашите деца… Димитър Митов

Берен

14.04. Мрак света е обгърнал Хаос света е обзел В мисли тежки всеки е потънал Лицето с маска надолу е свел Берен

Янко Велков – Янец

13.04. Светлина в тъмнината Тъмнина в светлината Една забравена роза И самота в тишината Янко Велков – Янец

Тома Марков

12.04. ЯБЪЛКИ ти имаш бръмбари в главата каза тя ти имаш ябълки в очите казах аз ти се мислиш за много велик не аз имам бръмбари в глававата но аз какво съм аз за теб…

Валентин Дишев

11.04. трябва да е достатъчно тъмноза да не губиш от поглед бялото докато ровиш с пръстипръстта на животав следата кълни Валентин Дишев

Стефан Кръстев

10.04. Ефирна като мисъл; гола като вдъхновение, загърната единствено в сумрака на стаята. Частици фина материя завихрени от моето желание, напомнящи на форма; изящна, гъделичкаща, хаплива-еротично. Стоеше до прозореца, светлината я разнищваше. Лицето скрила за…

Денис Олегов

08.04. * Безвходност и безизходност. Стени. Конструкции от облачни етажи. Единствена реалност за очите са тухлите на собствения разум. С конците на блатистия комфорт зашиваме изкуствените рани. За мишките в безкрайния паноптикум крилете са оптическа…

Анатолий Добранов

07.04. Сивотата спря  с накъсана насъщност  свита неузнаваемо  сякаш пепелна вечност. Спря току да се взриви спря…късно е да впечатли просто сивота скрила мимолетно късче светлина. Анатолий Добранов

Атанас Найденов

06.04. Не те гоних по плажа, за да ти взема куклата. Не ти купих сладолед, за да спиш след обяда. Не те оставям да ме закачаш, защото гъдел не изпитвам и не те доведох у…

Гриша Атанасов

05.04. На млечното небе в зелените съзвездия и смисли, къде отиваш, човек от слънце и ухания? Нали сега ще потопя лъжицата, за да те върна в чернобялата вселена на забравата? Гриша Атанасов

Павел Матеев

04.04. ОТНАЧАЛО Събудих се с лека тъга и си спомних, че повече никога няма да бъдеш до мен, от днес аз захвърлям мечтите лъжовни, искам да бъде щастлив всеки мой ден! В този миг аз…

Костадин Беленозов

03.04. Жадната ми за пътешествия и приключения душа ще бъде навигирана от гласа, отекващ дълбоко в мен като пленяващата песен на сирена… Костадин Беленозов

Константин Враджалиев

02.04. Копче ни разделя, ципът ни дели – ти си във постеля, аз пък съм с мечти! Константин Враджалиев

Marco Vidal

01.04. SOFÍALa horrible intervención humanapero también su más absoluta dejadezy descuidoprovocaque a veces me sientacomo en una cárcel.Аtrapadoentre paredes monótonas. Con toda la negrura por delante,agrietándose ante la intemperie. Marco Vidal

Георги Цветков

22.05. Ще дочакам нощта на безгрижно веселие и когато дойде моят час, ще светна като сълзица в очите на пияница след дълго сдържана пикня. Георги Цветков

Мартин К. Илиев

21.05. ЗА СВОБОДАТА Действително, с каква нелепа лекота помръдва волята си из ръцете, присвива жилите във китките с насечени движения, почесва се по челото, отпива от студената си чаша, казва: ето, свободен човек! Мартин К.…

Христо Мухтанов

20.05. *                                        поради А.Г. има прекалено много сол в тъмното, ще поръся три пъти зад рамото си, за да забравя всичко останало, а луната, пък макар и ничия, ще дръпне прилива до София, ще…

Емил Л. Георгиев

19.05. „Пиши каквото ти дойде“, ми каза Боришев. Погледнах водните гирлянди и асоциациите ми рукнаха като шадраван. Нищо чудно, човешкото тяло съдържа 75% вода. Това значи, че ако авторът на този кадър изсъхне напълно, ще…

Венци Мицов

18.05. …когато всичко свърши когато твоят срок на годност изтече раздай останалите здрави твои части на твоите приятели и после, бавно и полека тръгвай към нищото помни от теб остава само спомен и този спомен…

Денис Коробко

17.05. Използвано с години индиго, върху което са се преплели следите от стотици текстове, писани на ръка и печатани на машина, и думите звучат в какафоничен хор, без да придават важност на собственото си значение…

Борис Ангелов

16.05. Пейката е подсъдимата скамейка на българското общежитие и страдание. Куха лейка е, казвам ти, тази пейка. Дрънчи като копейка. Фейк пейка, менте скамейка. Няма пейка – и  немота, и нямане. Накратко, немотия. Като ме…

Peter Nightingale

15.05. чуй как тялото пропада разпада допада припада и нишките паяжини мишките паяжини дъното корени също дантели листата очите виж как поникват проникват привикват провикват ръцете (и двете) разцъфват на четири пропукват стъклата изтриват новелите…

Димитър Атанасов

14.05. Пътят към води до. Или не. А после? Пътеката посочва към. Конкретното там. Или даже тук. И свършва в сблъсък с нищото. Оттатък няма. Всеки път отвежда някъде. Обещава себе си. Дори вратата в…

Тодор Стефанов

12.05. Повярвай, че животът си струва да се живее, и твоята вяра ще се превърне във факт. Тодор Стефанов

Иво Стаменов ОттО

11.05. Тик Тихо Тик Малко страшно Тик Но е тъмно Тик Хубаво е. Тик. Познавам тази пътека. Два и петнайсет е. Так. Иво Стаменов ОттО

Светослав Метанов

10.05. Топлият пясък гали краката. Смрачава се, вали. Пясъкът става кал. Не усещаш как затъваш. Първо до колене, после до шията. Тихо пясъкът изсъхва. Без следа. Светослав Метанов

Пиер Петров

09.05. “Тишината вали в прозореца”… Не, не. Всъщност да… Да, това е песента. От която е останала само тишина. Тишина сипеща се върху кораби играчки. В опустелите морета на детските площадки. Само вятърът все още…

Евгени Минчев

08.05. * Най-тъжният бал започва – подскоци нелепи на пажове… Оркестърът дава отсрочка, мигът е дълго ухажван. Най-тъжният бал разгръща тафта от други балове натежала. Лицата там все още цъфтят, валсът в душата вече е…

Димитър Щуров

07.05. Говор Повече от доста години в задната стая на ума, дълбоко в тила, между плътните черти на тъпите дни бразди необратимо смущение. Задкулисен шум… …ввввъх в стъклено бяло. Димитър Щуров

Енил Енчев

06.05. …някъде сбърках, спомените стават мечти… Енил Енчев

Васил Гарнизов

05.05. Просто устроен отсам решетките живот: лампа, ключ и елтабло; триъгълник, система, ред и цокъл; топлина, уют и пот, мъждене. Отвъд решетките на коридора светът е светло сложен: пейка без човек, човек без пейка и…

Стефан Иванов

04.05. наникъде татко ти какво прави като беше млад? пишех смешки във фейсбук туитър и инстаграм ядях бургери правих йога гледах да изкарам повече пари и много да ме харесват и да ми се радват…

Владимир Каперски

03.05. Падаш си по просторите с тяхното двусмислие. Просторите с изпраното бельо те завличат в мътни помисли. Когато погледът ти се залепи за простора на съседка, нанизала прозирното си бельо като гердан от ширпотреба… И…

rocco petrini

02.05. безмълвие, тишина, чистота. мъртвите треви като стъкълца в окото ни напомнят, че нещо е имало. rocco petrini

Иван Ланджев

01.05. * След някакви си пет години ще те стигне онази първа ерозия, победата над розовото върху ландшафта на лицето ти. Ще станеш версия на онова, което общо взето си. Обзета от предогледалното учудване, ще…