Весел Луноход Кирилов

By VBorishev

30.04. ПОЛЕТ Рее се Пепел От писмо Изгорено Ненаписано Последен полет В небето куршумено Весел Луноход Кирилов

Стойчо Й. Божилов

By VBorishev

29.04. Изронена след дъжд стрелка, отсреща – лява, отсам е дясна, – пейзаж унил, безинтересен… Но пуст е чистия асфалт. Животът, хората, къде са?! Дъждът прокуди ли ги, е неясно, в извън сценична, нефотогенична, и нехудожествена кал? Стойчо Й. Божилов

Герасим К. Балабанов

By VBorishev

28.04. И пак сме наредени като крушки, във бездната на нашите съдби. Кажи, вечеря ли със чушки, преди да го признаеш, дъх се поеми. Не чакай нищо на готово. Смъртта продупчила е новия билет. И старото предлагат го за ново – живот се падна на нещастник клет. Затворени в кутии от ненужност, очакваме да дойде…

Георги Славов

By VBorishev

27.04. поставени сме тук като стръкове трева които трябва да се обичат без да се нарязват  и строят се мостове през атомите, за да се привържат двата бряга – този и онзи, тази и онази цветя посяват се сами понякога на най-високи хълмове, бърда и гаснат тези вечери, когато гниеше и листопадът поставени сме като…

Господин Никой

By VBorishev

26.04. Простряно е до другите моето име! Закачено за презиме и фамилия за да ме разпознават. А всъщност какво съм? Поредният слип прострян до всички останали! Господин Никой

Момчил Николов

By VBorishev

25.04. Това беше просто игра, така че спокойно, не ти се сърдя, няма да тръгна да ти отмъщавам, да си го връщам или нещо подобно. Момчил Николов

Красимир Симеонов

By VBorishev

24.04. РАЗГОВОР ПО ТЕЛЕФОНА – А мама как е? – В леля ти е… Плаче, знаеш. – Кажи й пак, че я обичам… Парите, дето ви изпращам, стигат ли? – Дадохме ги на директорката всичките. Видях я как записа имената и още: „първи клас, с английски”. Малкият е тъй щастлив! – Да го целунеш по…

Максим Велков

By VBorishev

23.04. СЕНКИ, ПОЛУСЕНКИ В полумрака нещо още шава, може даже да е любовта, а утрата все така, студени си остават, как мечтая да те доближа! Да вървим заедно нататък, към изгряваща в душите ни зора заедно да се спускаме в прохлада на забавилите ритъма сърца! Просто сенки, полусенки, като в тишина крещя, а тъмата в…

Владислав Атанасов

By VBorishev

22.04. Той беше Йорик. Винаги е бил и никога не стана „е”. Роди се в съвършено време – „беше бил”. Череп в монолог на датски принц съчинен от майстор на сонет и драма. Също като нас (не знам за вас). Аз съм листопад от страници и странно е да не си Хамлет да не си…

Момчил Георгиев

By VBorishev

21.04. … Затворих входната врата и въздъхнах Тежко! Изкачвайки се по стълбището, гледам Красотата на паравана!.. Усещам някакси, че някой е спрял Светлината,… Още повече пъти слязох и се изкачвах… Момчил Георгиев